Дедо ми от страната на баща ми и Алберт Айнщайн били много големи приятели.
Айнщайн фактически открил теорията за относителността благодарение на дедо. Тоест дедо я открил, а Айнщайн само изписал формулата.
Дедо беше гений макар и да не виждаше добре. Своята гениалност дедо наследил от баща си, който е с гръцки произход. А баща му наследил гениалността си от своя баща, който е от турски произход. За моя пра пра дедо знам единствено, че на ракията казвал "ракъ", но от къде е дошла неговата гениалност за мен това вече е загадка.
Своето грандиозно ниво на гениалност дедо достигаше с поглъщане на определено количество алкохол. В нормално състояние той беше като всички останали, но след като пийнеше започваха гениалните му изблици. Така например дедо е единствения човек в България видял кентавър пред входа на Народното събрание. Това въобще не го учудило. Подминал кентавъра високомерно и отпил от бутилката, за да може да уравновеси своя гений.
Много добър човек беше дедо. Беше истински, добър човек. И много плачеше за мъките по земята, а после се радваше като малко дете на всичко хубаво за което се сети. Дедо се смееше на дребните неща с часове. Но през сълзи. Много искрен човек. След дълги срещи със своята гениалност дедо се затваряше и с дни мълчеше. Отпиваше и гледаше в една точка.
Айнщайн се запознал с моя дедо в Берлин. Това се случило през зимата на 1943г. преди края на Втората Световна война. Дедо бил войник в България, но пийнал и се загубил. Озовал се в Берлин. Айнщайн го намерил, прозрял гениалността му и го прибрал. Притеснявал се да не замръзне, тъй като по това време нямало сериозно глобално затопляне и зимата в Берлин била сурова и студена. На другия ден моя дедо се събудил и неволно отпил от забравена бутилка с изотопи в лабораторията на Айнщайн. На бутилката ясно пишело „ИЗОТОПИ”, но на немски. Дедо говореше много добре немски, но не можеше да чете и да пише на този език. Харесало му и отново отпил от течността не за друго, а за да възстанови своята гениалност. Така моя дедо изпил почти един литър с изотопи и се почувствал много добре. Когато Айнщайн дошъл отново при дедо го попитал къде са изотопите? Дедо учтиво се извинил и обяснил за своя наследствен гений. Но това са изотопи, учудил се Айнщайн и изумен го погледнал ... ти трябва вече да си се разложил на атоми и електрони! Моя дедо му отговорил, че не знае какво точно го притеснява и добавил, че всичко на този свят е относително. Така физика и дедо станали много добри приятели. Толкова се впечатлил Айнщайн от дедовия гений, че посветил цяла формула на него.