Какво се е случило в онзи топъл, есенен ден на 22.09.1908 г. можем само да гадаем. Историята пази дати и факти и всичко изглежда някак исторично сега.
Знаем само, че при изключително тържествена обстановка в Иван-Асеновата църква “Св.Четиридесет мъченици”, княз Фердинанд обявява независимостта на България.
Никой от нас не е виждал политиците от онова време. Какви хора са били те? Как се е разиграл онзи сюжет можем само да гадаем.
Какво щеше да стане, обаче, ако това събитие бе закъсняло със стотина години и как би се развило в днешна България?
Ще се опитам с помоща на моето въображение да пресъздам измислен сценарий от евентуалното закъсняло историческо събитие и какво би се случило на 22.09.2008г.
Как днешните политици биха обявили независимостта на България и как биха го разбрали хората днес.
Начало:
22.09.2008 г.
10.10ч.
В кафенето на Народното събрание дузина депутати пушат цигари и спорят горещо. Всеки говори на различна тема.
Никому неизвестния депутат Тихо Минков от гр. Куклен, изважда силно намачкана найлонова торбичка с депутатски карти и започва притеснено да ги брои. Останалите няколко негови колеги видимо му се подиграват за да се отърват от скуката, но той не им обърща внимание. Явно е свикнал.
10.15ч.
На паркинга от пред спира колата с премиера.
- Пфу... казва той докато слиза от нея.
- Забравих папката с речите на ... Но тук го прекъсва неговия довереник Яко Червеняков, докато му подава ръка с думите:
- Няма нищо г-н премиер, повечето от господата депутати все още не са дошли, а най - вероятно няма да идват защото...
И точно преди да спомене защо, г-н Премиера го прекъсва, за да каже:
- Днес вече трябва да се обяви Българската независимост, Червеняков, 100 години се бавим. Обади се на всички да идват, но преди това отиди да вземеш папката с речите от кабинета на...
- Да, да... прекъсва го Яко и бързо изчезва демонстрирайки силна загриженост и отговорност към работата си. Яко Червеняков е лявата ръка на премиера и първият му има прекалено голямо доверие. Може би поради неговия съмнителен украински произход.
10.25ч.
Пред Народното събрание спира бус от "Канал едно".
От колата слизат няколко намръщени тв оператори без камери. Тичат към кафенето, за да пият кафе от по десет стотинки бройката.
- Нямам вода! - спира ентусиазма им момичето зад щанда - Надежда.
За нея се носи слух, че е неуспяла фолк изпълнителка с политически дух и амбиции. Характерни белези - две по 400 куб. силикон. Тя е част от това кафене. Депутатско вдъхновение. Всички по - млади парламентьори и подмятат по някоя и друга еротично - политическа закачка. По - възрастните работят само с горещи, но сериозни и обещаващи погледи.
- И минерална вода нямам, ако имаше минерална щях кафето с минерална ... продължава Надето... но вчера тук обичайните празнуваха днешното събитие и изпиха всичко.
Още не са ме заредили. Те идват по - късно защото знаят, че по това време няма никого, но днес нали имаме независимост и за това по - раничко отворих.
11.30ч.
Коридора на Народното събрание е пълен с депутати и министри, които се поздравяват. Някои от тях не са се виждали никога на живо, други са очудени, че техни колеги все още се мотаят там. Президента и кмета на София седят в дъното на коридора и тихичко коментират тоталната липса на депути от ДПС. Никой не се впечетлява от отсъствието на "царя". Някой е подхвърлил, че претендра за авторски права над събитието.
Незабелязано колегата Тихо Минков раздава депутатски карти на собствениците им в случай, че се наложи някой нещо да гласува.
- Минков, какво още чакаме бе? - Пита го един независим деутат, който явно изглежда загрижен за обявяването на Българската независимост. Минков го поглежда, но нищо не казва. Продължава незабележимото раздаване.
- В 10.00ч. трябваше да започнем , а то какво стана? От 09.30 съм тука. Продължава да недоволства независимия.
12.00ч.
Всички депутати са в парламентарната зала. Някои от тях вече демонстративно спят, други четат стари жълти вестници, а трети видимо скучаят и разговарят по телефоните си, докато лепят дъвки под столовете или около тях.
В това време на трибуната из невиделица изкача Премиера с дебела папка в ръка. По всичко личи, че ще падне сериозно четене.
- Уважаеми Дами и Господа! Уважаеми министри, г-н Президент, колеги... Станете за да посрещнем Българското знаме!
Всички стават и в залата става тихо. Вратата от където трябва да влезе знамето е заключена. Знаменосците обикалят и се чудят от къде да влязат. Неудобното чакане за някои от опозицията става досадно и те започват да недоволстват. Други, обаче, ехидно се присмиват на нелепата ситуация.
- Едно знаме не може да... извиква един нервен депутат, който всички познават и като журналист от в-к Атака, но в това време гръмва химна и го прекъсва така, че никой не успява да чуе какво точно е искал да каже.
12.30ч.
Премиера завършва дългото четене на слова, които някой талантливо е написал специално за него. Просълзява се и отива да обядва с най - близките си колеги в ресторанта на Народното събрание. До вратата тихо преминава покрай Президента и кмета на столицата, без да се погледнат дори, но от всички струят флуиди.
12.31ч.
Премиера е облекчен. Приема поздравления за това, че е част от историята на България и неговото име може би никога няма да бъде изритано от учебниците.
13.00ч.
Президента, Премиера, кмета на София обядват кюфтета с различни хора на различни маси, докато недоволни пенсионери недоволстват пред Народното събрание от приемането на независимостта. Поводът е това, че от тях вече абсолютно нищо не зависи.
13.30ч.
Към пенсионерите се присъединяват български земеделци. Смятат, че след приемането на независимостта живеят в страна от която нищо не зависи.
14.00ч.
Към пенсионерите и земеделците се присъединяват обикновени граждани, на които им е омръзнало от татална независимост в страната.
Финал и финални надписи.